Мобилното съдържание и защитата на авторските права

Въпреки че мобилни комуникации у нас има вече от много години, едва преди около месец станахме свидетели на реален старт на конкуренцията в предлагането на мобилно съдържание. Предложенията на Мобилтел (Vodafone Live) и на Космо България Мобайл (i-mode) най-после са на път да накарат българските клетъчни потребители да изместят погледа си от цвета на панелчето на своя апарат или факта, че той е най-малкия на пазара и да погледнат към възможността посредством мобилната мрежа да се докоснат до огромно ново съдържание. А някои творци вече надигнаха глас, изразявайки задоволството си, че клетъчните комуникации ще прекратят или поне ще доведат до намаляване на използването на пиратско съдържание. Причината е проста – Интернет позволява срещу примерно 30 лв. на месец потребителят да сваля на практика неограничен брой музикални изпълнения, филми и игри, докато трафикът през gsm апарати при всички случаи се таксува и то на цена, сравнима със стойността на продуктите на авторското право.

Как стои въпросът от законова гледна точка?

С гласуването на последните промени в Закона за авторското право и сродните му права изискванията в бранша са почти уеднаквени с тези в страните от Европейския съюз. Едва ли вече има собственици на Интернет – клубове, на сайтове или на други услуги, по предоставяне на съдържание, които да не са на ясно, че достъпът до нелицензирано съдържание се наказва. Освен, че свалянето на мобилно съдържание е значително по-трудно и скъпо, има още една причина клетъчните комуникации да се сочат като частично решение на проблема с пиратството. Тя е свързана с много по-големите възможности за контролиране на доставчиците на услуги, тъй като на мобилния пазар такива са или самите оператори, или малко на брой и обикновено свързани с тях компании от следващото ниво на търговската верига. Такива компании най-често имат ясни договорености с мобилните оператори и на база на тези договорености, както и на база на генерирания от тях трафик, получават своите приходи. А това означава много по-лесно да се осъществява мониторинг на процеса.

Разбира се с навлизането на новите технологии за мобилен Интернет ще става все по-лесно да се достъпи всякакъв включително и традиционен уебсайт чрез мобилния телефон. А това означава, че достъпът до така наречените free сървъри или p2p мрежи също е възможен. За разлика от традиционния достъп през LAN, кабелен оператор, DSL или друг вид фиксирана услуга обаче, през клетъчната мрежа таксуването на трафика винаги ще си остава важен фактор, който няма да позволява свободния даунлоуд на голям обем пиратско съдържание. Затова не случайно специалистите прогнозират, че мобилното съдържание ще се концентрира в няколко мощни платформи за услуги, каквито са днес Vodafone Live! и i-mode.

Разпространението на авторски материали

Самите носители на авторски права натоварват със задачата по лицензирането местни юридически лица – търговци, които се явяват техни дистрибутори в рамките на съответната територия. Дистрибуторът едновременно разпространява продуктите и не се явява нито носител на авторските права, нито представител на компанията. Най-често дистрибуторите са търговци с независим статут, които разполагат със собствена разпространителска мрежа в страната. Те имат право да разпространяват продукта на териториален принцип – тоест, правата им са за точно определен регион. В този смисъл, когато носителят на авторското право е предоставил изключителните права на местен търговец за разпространение на неговите продукти, всяко трето лице, което е внесло същите продукти и е започнало да ги разпространява, е в нарушение на ЗАПСП. Което ще рече, че продукти предназначени примерно за руския пазар, не могат да се внасят и използват легално в България. Тази концепция за разпространение улеснява бързото популяризиране на нов продукт. Тя обаче вероятно ще бъде поставена на изпитание с навлизането на съдържанието в света на мобилните комуникации.

Освен това развлекателните продукти стават все по-комплексни и често (какъвто е случаят с игрите за мобилни телефони) включват в себе си и множество елементи, част от които сами по себе си също са обекти на авторски права: сценарии, музика, герои, анимации и други. Това свойство на компютърните игри, независимо дали са създадени за мобилен телефон, или не, е и една от причините за сложността и многото проблеми при определяне дали дадено копие е лицензирано, или не е.

В крайна сметка развлекателните софтуерни продукти са обект на мултимедийната технология, чрез която в тях са интегрирани различни изразни средства – текст, музика, образи. Това дава основание на повечето експерти от бранша да определят развлекателните софтуерни продукти като програми, обект на мултимедийната индустрия и да ги причислят в категорията на аудиовизуалните произведения. Тук трябва да уточним, че обект на авторското право е завършеният продукт, както и модификациите му, каквито са например рингтонове и др.