СВЕТИЯТ ПРАВОСЛАВЕН КРЪСТ

Възможно е да ви е правило впечатление, че различните деноминации на християнската църква имат различен начин на изобразяване на Господния кръст. Този, който е типичен за православната църква и в частност руската такава, освен основната хоризонтална линия пресичаща вертикална,  има една по-малка под върха и една леко наклонена в долната част. Това изображение е символично и ето неговата история.

Този символ може да се види направен като голям кръст поставен в храм, изографисан в икона или сред малките сувенири, които се продават редом със свещите на входа на храмовете в България.

Най-горната хоризонтална линия е по-къса и представлява мястото за надписа както е казано в Евангелието, при Лука (23:38) А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар; или при Йоан: „Исус от Назарет, Цар на евреите“.

Средният отвесен лъч на кръста е този, на който са били приковани ръцете на Христос. Докато долният леко диагонален лъч има много специфична символика. Предполага се, че всички разпятия използвани за наказание са имали такава долна подложка, защото никой не може да бъде окачен на кръста само с приковани ръце.

Опората за краката на Христовия кръст е наклонена, защото се вярва, че в последните моменти преди Исус да предаде Своя дух, плътта Му е натежала и опората за краката е била отместена от мястото си. Но в това представяне има и символика. Опората за крака сочи нагоре, към Небето, от дясната страна на Христос и надолу, към Преизподнята, отляво на Христос.

Чисто исторически факт е, че след разпятието на разбойник в древен Рим, кръстното дърво се заравяло на мястото, на което е изпълнена присъдата. Затова се смята, че Господният кръст е бил заровен там на Голгота, заедно с кръстовете на двамата разбойници според закона разпнати с Христа. По заповед на император Адриан там на място било построено езическо светилище, но това не е краят на появата на кръста и неговата роля в човешката история.

Всяка година на 14 септември, Православната църква отбелязва празника Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден). Този празник обединява три събития свързани с намирането на самия кръст като реликва: Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; Намирането на Светия Кръст на Голгота; Връщането на животворящия Кръст от персийски плен. Три събития, които променят статуквото в религиозен план в империята и започват процесите към установяване на християнството като единствена религия на територията на империята.

Източник: https://ikonopis.bg/