Кучето в изкуството

pic230_0Кучето като символ в изобразителното изкуство от пещерните рисунки до наши дни

Моментът, в който кучето се превръща в обект на изобразяване от древните хора, съвпада с момента в човешката история, когато от чисто индивидуални проявления, взаимоотношенията между кучетата и хората стават по-сложни, по-комплексни. Кучето става помощник в лова, пазач на домашното пространство, верен приятел в игри;  характеристики, които го правят неизменна част от развитието на човешките общности насетне.

Трудно е да се проследи и намери точно обяснение за това какво точно е означавало кучето в пещерните рисунки, защото трудно се борави с безписмени култури. В тези ранни епохи на развитие на човешката култура, кучето се среща като образ в пещерни рисунки, като модел на керамични скулптури и като украса на керамични прибори.

В обществата на Антична Елада и на Римската империя, нещата стават много по-ясни. Кучето е спечелило изключителна почит в тези култури, заради верността и куража си. В изображенията и скулптурите, то се появява като домашен любимец; като участник в лова; като спътник на аристократични дами. Ловджийското куче се е смятало за израз на аристократичен статус. Имало е ритуал, в който влюбени двойки са си разменяли кучета като символ на вярност. Изключителен литературен портрет представлява Аргос – кучето на легендарния герой Одисей. Единствено то е припознало стопанина си, след десетте години в странстване и изгнание.

Във времената на Средновековието и Ренесанса, кучето продължава да заема място в изобразителното изкуство. То отново се появява като символ на вярност към партньора или като участник в големи ловни дружини, които били от благороднически родове. Много от тях дори използвали стилизиран образ на куче, вграден в хералдиката на техния род. Тази особена почит на ловджийското куче в аристократичните среди продължава почти до края на 18 век. Ако пък в съпружески портрет се появи и изображение на куче, то означава вярност между партньорите; когато кучето се появи в картина с портрет на вдовица, то това значело, че тя е вярна на съпруга си и след смъртта му.

В 19 век, когато в Европа започва да се развива значително буржоазно, градско общество, кучето също спира да бъде изобразявано само като ловен атрибут или символичен жест на вярност. В картини на английския художник Сър Едуин Хенри Ландсир, кучето вече си изобразява като помощник в ‘служба на човечеството’. Отделно от много роли, които вече кучето изпълнява, то се появява и в портрети на граждани, заможни хора и техните деца, като символ на тяхното благополучие.

През 20 век, та и до днес, когато изкуството излиза ‘извън контрол’, кучето навлиза в модерната живопис и фотография, във филмовото изкуство, но във всяко едно произведение, то заема такава символична роля, каквато творецът му е определил в дадения контекст. Развива се и отделен клон в живописта наречен ‘canine art’; където изключително се развива образът на кучето представител на различни породи, в различни ситуации – като наследство от вековните традиции в изкуството, че кучето е неизменен член от нашето общество.

Източник : dogsupplement.bg

https://www.facebook.com/DTN-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-728410303925356/

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>