Землището на с. Дренково – една уникална находка

20150520135442_96965    Село Дренково  се намира на 13 км. западно от Благоевград. Съставяно е от повече от 20 населени  местности: Балевска и Марковска- централни,Кацарска, Ковачка ,Кръчмарска, Мечкова, Миевска, Падарска, Поповска, Чемишка, Чангова, Шопова, Яновска и др. (Енциклопедия Пирински Край, 1995, с 293)

Разположена  е в североизточните разклонения  на Влахина планина , с надморска височина ок. 650м. Преобладават излужени канелени горски почви. През селото тече Дренковска река, десен приток на р. Струма.

По долината на  Дренковска река има сведения за съществуването на археологически обекти от праисторията до Средновековието. Благоприятните природно-географски дадености и близостта  на региона до двете пътни артерии са предпоставка за голямата значимост на региона. По долината на Дренковска река минава един от малкото натурални проходи, свързващ долините на р. Струма и р. Вардар.

Археологически обхождания в землището на село Дренково бяха проведени 12 до 23.03 2001г. Те бяха финансирани от Историческия музей- Благоевград. В обхожданията  взеха участие 4 археолози  и 13 служители от други отдели в музея. Обходена беше площ от ок. 30 км. Регистрирани бяха 30 археологически обекта.

Очертават  се три концентрации  на обети:

  • в самото начало на землището, след отклонението на пътя за с. Дренково, в местностите: Площенско, Гърлешки ниви, Градище, Чегарица и Десетоко.
  • около съвременния център на селото, от двете страни на реката , в местностите:Мрътвако, Главяница, Циганска чуклица, Соколова чуклица,  и района на новите гробища.
  • в горното течение на реката , близо до Чангова махала, в местностите: Св. Яна, Високия рид, Св. Петка, Косилото.

От друга страна на Дрековската река, м. Гърлешките ниви, е регистрирано праисторическо селище  от периода на средния  неолит. Интересен е факта , че материали от този период не са намерени в м. Площеко. Това води до извода, че след ранния неолит обитателите на това селище са се преместили за неколкостотин години  от другата срана на реката и в края на VI хил. г. пр. н.е. са се върнали на старото място.

В м. Площеко са регистрирани още три  обекта  в непосредствена близост до об. 2,  в северна посока, върху малко възвишение, наподобяващо насип на могила, е намерена каменна плоча с издълбан равнобедрен кръст. Другите два обекта се намират  в непосредствена близост до реката. На  първа надзаливна тераса, на северозапад от об. 1 , се намира селище от желязната епоха. Другия обект се намира в непосредствена близост до него, над пътя, м/у двете дерета. Тук беше регистрирана концентрация от керамика от античността.

Близък по характер е обектът в м. Десетоко, от другата срана на дерето. В тази местност са регистрирани развалините на една или повече постройки от античността . Терена оформя тук естествено възвишение, в момента значително разрушено и е  обрасло с храсти.

На изток от Градището, в м. Чегарица, на билото на рида и по неговите западни склонове е разположен античен некропол. Археологическите разкопки, проведени тук през 1992г. от Ю. Божинова, разкриха богат погребален инвентар, съдържащ златни предмети. Гробовете са разположени  по югозападните склонове на рида, но до  голяма степен са унищожени от иманяри.

Втората концентрация се намира на около3 км.  северозападно  по  посока на Дренковска река. Тя се състои от 10 обекта. В хронологическо отношение те обхващат периода от късножелязната  епоха до Средновековието.По характер те са доста разнообразни и представляват:

  • селища в местностите Мрътвако, Главяница, Глобницаи Соколова чука.
  • развалини на манастир в м. Св. Георги и на църква на новите гробища;
  • могили в местностите Главяница, Циганската чуклица и Соколова чуклица.
  • некропол в местността Дядо Иванчова ридина;

Към желязната епоха се отнасят селища, регистрирани в м. Чуклицата, в м. Гробницата и могилата в м. Чуклицата. Те са разположени на малко разстояние една от друга, от дясната стана на Дренковската река, по източните  склонове на ридовете, спускащи се към реката. Не е изключено към този период да принадлежи  и голямата могила в м.  Циганската чуклица.

Третата, значително по-малка концентрация от обекти, се намира в горното течение на Дренковската река, на около 2 км. северозападно от предишната.Тя се състои от 4 обекти. Те представляват едно малко поселение  или единични  постройки  от късножелязната епоха  и античността в м. Св. Яна и некропол от късната античност също в м. Св. Яна. Селището и некрополът се намират в самата долина на реката, от дясната срана и страна. Другите два обекта , могилата е м. Високия рид и оброчището  или развалините на църквата в м. Св. Петка са на билото на рида над Дренковската река, от лявата и страна.

Останалите 6 обекта са разпръснати  и доста отдалечени от долината на Дренковската река. Между тях преобладават могилите в местностите; Поповски ниви, Косилото, Чуклицата. На този етап не може да се даде датировка на могилите, тъй като не бе намерен датиращ археологически материал около тях.

Археологическите обхождания в землището на с. Дренково дадоха много добри резултати. Освен регистриране на познати  вече обекти, открити бяха редица нови. Най-много са обектите на античността и това наблюдение отговаря на голямата гъстота  на последния през този период. Изненадва обаче, голямото количество обекти от желязната епоха. Регистрираните обекти потвърждават предположението, че този регион е играл много важна роля в осъществяване на контакти м/у долините на р. Струма и р. Вардар.

Резултатите от обхожданията показват, че този регион е бил интензивно заселен през всички периоди. Несъмнено той предлага благоприятни условия за развиване на селско стопанство и скотовъдство.

 

Източник: http://chitalishte-blg.com/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>